Новата българска поезия бе във фокуса на дискусия в рамките на Софийския международен литературен фестивал днес. Форумът се състои в Националния дворец на културата (НДК) паралелно на Софийския международен панаир на книгата.

Литературните кръгове съществуват и днес, сред новите български поети, независимо дали знаем за тях – това бе един от изводите, до които достигна модераторът на разговора Мирела Иванова в разговор с авторките Виолета Кунева („Кучето на Персефона“) и Анна Лазарова („Детска стая под наем“).

Тази общност се разширява, аз имам щастието да споделям и като пишещ, и като четящ човек страшно много емоции в тази посока, каза Виолета Кунева. Анна Лазарова разказа, че първите си участия в поетични конкурси дължи именно на желанието си да се срещне със съвременните писатели. „Най-важното нещо за мен в писането е, освен да четеш повече, да не спираш да говориш за литература“, допълни тя.

По думите работата с редактор е от голямо значение за младите автори. Редакторите имат важна функция да насочат авторите, да им помогнат да изчистят текстовете от многото думи, да изчистят неставащите изобщо текстове и да подредят така книгите, че да не засенчат собствения глас на авторите, посочи Лазарова. Според Виолета Кунева в този процес е важно поетът да харесва и като творец човека, който ще го редактира.

Авторката на „Кучето на Персефона“ разказа, че стихотворенията са повлияни от поезията от 70-те, 80-те и 90-те години. Според нея обаче е важно авторите да не затварят вратата в себе си спрямо литературата, която се създава в момента. „Иска ми се да вярвам, че всички ние, които пишем в момента, си позволяваме да се влияем и от свои връстници, от хора, с които се срещаме на места като това тук и на литературни четения, защото контекстът, в крайна сметка, е много важен. И е прекрасно всички ние заедно да изграждаме и да се изграждаме във времето, в което пишем“, каза още Кунева.